Гражданинът Манк и най-добрият филм на всички времена
Докато в Европа бушува Втората международна война, в блестящите студиа на Холивуд се ражда " Гражданинът Кейн " (1941). Филмът, основан от 24-годишното " дете знамение " Орсън Уелс по-късно ще оглави безброй ранглисти, изброяващи " най-хубавите филми на всички времена ". И в този момент да го гледате, и без никаква кинематографична подготовка да подходите към него - отново ще е поразително пресен и все по този начин добър.
" Манк ", 11-ият пълнометражен план на Дейвид Финчър, е разказ за основаването на този именит опус. След шестгодишно неявяване от киноекрана (от " Не казвай довиждане ", 2014 г.) един от най-ярките модерни американски режисьори възкресява златната епоха на Холивуд - и един фамилен план фантазия. Сценарият за живота на Херман Манкевич и неговия принос към основаването на " Гражданинът Кейн " е написан от татко му Джак Финчър - умрял през 2003 година - преди десетилетия, само че едвам в този момент заживява с помощта на сина и " Нетфликс " (Дейвид Финчър е работил със стрийминг колоса и преди – по сериала Mindhunter). От една страна, съвършен тайминг за това съдействие: когато работата по " Манк " стартира, никой няма и най-бегла представа, че киносалоните ще останат затворени месеци наред, кино ще се гледа на практика единствено вкъщи, а " Нетфликс " ще бъде неговият оракул. От друга - виртуозно изваяната епоха във кино лентата, черно-бялата камера, педантичното пресъздаване на детайла във всяка рокля, перука, облегалка на стол и пура ни карат горчиво да съжаляваме, че няма да ги забележим на огромен екран.
Манк от заглавието е индивидът, с който Орсън Уелс си поделя премията " Оскар " за сюжет на " Гражданинът Кейн " - единствената златна статуетка, която този златен стандарт в киното печели. Сътрудничеството им не минава гладко и към този момент е разисквано от киноизследователите - освен в фамозното есе на Полин Кейл от " Ню Йоркър ", която застава зад тезата, че Манк е същинският създател, въпреки Уелс да е режисьор, продуцент, титулярен артист и какво ли още не във кино лентата... Джак Финчър е заемал недвусмислено страната на Манкевич в своя текст, Финчър го е " пооправил ", че да не е чак толкоз анти-Уелс.
Трудно е да се сетим за по-подходящ миг за прослава на сценариста и неговата муза от днешния ден, когато болшинството филми (поне преди пандемията) представляват многосерийни вариации по комикси. По подигравка на ориста несъвършенството на " Манк " - другояче хубав, виртуозен, синефилски филм - е най-вече в неговия сценарий; и не става дума за това, че за пръв път в творба на този режисьор никой не трябва погубен по изключително нечовечен метод. Докато следи с известна тъга - тъй като " Нетфликс " нямат надписи на български - картечно бързия, лексикално обилен, само че постоянно безцелен диалог на Финчър-баща, човек може да си зададе въпроса какво ли би станало с тази история, в случай че Финчър-син я беше основал заедно с някой от огромните модерни сценаристи? Например Арън Соркин, чиито изречения свистяха като лазерни мечове в " Социалната мрежа " (най-добрият филм във второто десетилетие на XXI век, най-малко съгласно Тарантино; той впрочем също завоюва единствено един от главните " Оскари " - за... познахте, сценарий).
Гари Олдман - вече награден за своето биографично преобразяване като Чърчил - се гмурва в ролята на алкохолизирания, гипсиран след злополука, цялостен с духовити забележки и мемоари за Холивуд от 30-те години Херман Манкевич. Без съмнение отдадената му игра и тук ще заслужи най-малко номинация, има единствено една неволя - не му имаме вяра напълно, когато споделя " на 43 съм " (всъщност е на 62). Същият проблем имаше и предходният огромен авторски опус на " Нетфликс " – " Ирландецът ", там най-малко Скорсезе се опита да подмлади Де Ниро благодарение на цифровите технологии. Уви, артистът може да е прекомерно остарял за роля независимо от размера на гения си.
Подобно на " Гражданинът Кейн ", комуто подражава освен в построяването на фрагмента, и " Манк " редува настояще и ретроспекция. В днешния ден сценаристът Манкевич трескаво диктува своя опус магнум на асистентката Рита (Лили Колинс), когато не пие и не приказва по телефона с егоцентричния Уелс. В предходната декада, срещите с чиито герои го въодушевяват за филмовия сюжет, той е придворният шут на " Метро Голдуин Майер ". Във втория проект дефилират исторически фигури като медийния магнат Уилям Рандолф Хърст (известният първообраз на Кейн), продуцентите Луис Майер и Ървинг Талберг, актрисите Бет Дейвис и Карол Ломбард, писателят и претендент за губернатор Ъптън Синклер (който губи с помощта на пропагандната антикампания, подкрепена от Холивуд) и мн. други В тези ретроспективни, окъпани в сребърен искра и носталгия фрагменти, " Манк " изпада в подробна вътрешноведомствена фактология, която провокира общата просвета даже на най-заклетите кинолюбители. Типична Оскарова стръв в ръкава на " Нетфликс " - филм, прославящ старите бели мъже от света на целулоида, няма как да не се хареса на старите бели мъже в Академията!
Интересни обаче са и женските облици към Манк - асистентката, " бедната " брачна половинка, само че най-много приятелката му Марион Дейвис, метресата на Хърст, обезсмъртена от Манкевич в " Гражданинът Кейн " като надалеч по-глуповатата Сюзън Алекзандър. Аманда Сейфрид разцъфтява в тази роля и обезпечава ненадейно заслужен спаринг на надалеч по-възрастния и умел Олдман.
Безупречният перфекционизъм на Финчър намира отклик в операторската работа на Ерик Месершмит, музиката на Трент Резнър и Атикъс Рос (които написаха и партитурите за " Социалната мрежа " и " Не казай довиждане " ), костюмите на Триш Самървил, главозамайващата сценография... Общо - превъзходен, интелигентен, изкусен до последното копче филм, който обаче не се даже доближава до величието на " Гражданинът Кейн ". Гледайте - още веднъж или за пръв път - и него, с цел да установите на собствен тил разликата сред сръчното занаятчийство и гения.
" Манк ", 11-ият пълнометражен план на Дейвид Финчър, е разказ за основаването на този именит опус. След шестгодишно неявяване от киноекрана (от " Не казвай довиждане ", 2014 г.) един от най-ярките модерни американски режисьори възкресява златната епоха на Холивуд - и един фамилен план фантазия. Сценарият за живота на Херман Манкевич и неговия принос към основаването на " Гражданинът Кейн " е написан от татко му Джак Финчър - умрял през 2003 година - преди десетилетия, само че едвам в този момент заживява с помощта на сина и " Нетфликс " (Дейвид Финчър е работил със стрийминг колоса и преди – по сериала Mindhunter). От една страна, съвършен тайминг за това съдействие: когато работата по " Манк " стартира, никой няма и най-бегла представа, че киносалоните ще останат затворени месеци наред, кино ще се гледа на практика единствено вкъщи, а " Нетфликс " ще бъде неговият оракул. От друга - виртуозно изваяната епоха във кино лентата, черно-бялата камера, педантичното пресъздаване на детайла във всяка рокля, перука, облегалка на стол и пура ни карат горчиво да съжаляваме, че няма да ги забележим на огромен екран.
Манк от заглавието е индивидът, с който Орсън Уелс си поделя премията " Оскар " за сюжет на " Гражданинът Кейн " - единствената златна статуетка, която този златен стандарт в киното печели. Сътрудничеството им не минава гладко и към този момент е разисквано от киноизследователите - освен в фамозното есе на Полин Кейл от " Ню Йоркър ", която застава зад тезата, че Манк е същинският създател, въпреки Уелс да е режисьор, продуцент, титулярен артист и какво ли още не във кино лентата... Джак Финчър е заемал недвусмислено страната на Манкевич в своя текст, Финчър го е " пооправил ", че да не е чак толкоз анти-Уелс.
Трудно е да се сетим за по-подходящ миг за прослава на сценариста и неговата муза от днешния ден, когато болшинството филми (поне преди пандемията) представляват многосерийни вариации по комикси. По подигравка на ориста несъвършенството на " Манк " - другояче хубав, виртуозен, синефилски филм - е най-вече в неговия сценарий; и не става дума за това, че за пръв път в творба на този режисьор никой не трябва погубен по изключително нечовечен метод. Докато следи с известна тъга - тъй като " Нетфликс " нямат надписи на български - картечно бързия, лексикално обилен, само че постоянно безцелен диалог на Финчър-баща, човек може да си зададе въпроса какво ли би станало с тази история, в случай че Финчър-син я беше основал заедно с някой от огромните модерни сценаристи? Например Арън Соркин, чиито изречения свистяха като лазерни мечове в " Социалната мрежа " (най-добрият филм във второто десетилетие на XXI век, най-малко съгласно Тарантино; той впрочем също завоюва единствено един от главните " Оскари " - за... познахте, сценарий).
Гари Олдман - вече награден за своето биографично преобразяване като Чърчил - се гмурва в ролята на алкохолизирания, гипсиран след злополука, цялостен с духовити забележки и мемоари за Холивуд от 30-те години Херман Манкевич. Без съмнение отдадената му игра и тук ще заслужи най-малко номинация, има единствено една неволя - не му имаме вяра напълно, когато споделя " на 43 съм " (всъщност е на 62). Същият проблем имаше и предходният огромен авторски опус на " Нетфликс " – " Ирландецът ", там най-малко Скорсезе се опита да подмлади Де Ниро благодарение на цифровите технологии. Уви, артистът може да е прекомерно остарял за роля независимо от размера на гения си.
Подобно на " Гражданинът Кейн ", комуто подражава освен в построяването на фрагмента, и " Манк " редува настояще и ретроспекция. В днешния ден сценаристът Манкевич трескаво диктува своя опус магнум на асистентката Рита (Лили Колинс), когато не пие и не приказва по телефона с егоцентричния Уелс. В предходната декада, срещите с чиито герои го въодушевяват за филмовия сюжет, той е придворният шут на " Метро Голдуин Майер ". Във втория проект дефилират исторически фигури като медийния магнат Уилям Рандолф Хърст (известният първообраз на Кейн), продуцентите Луис Майер и Ървинг Талберг, актрисите Бет Дейвис и Карол Ломбард, писателят и претендент за губернатор Ъптън Синклер (който губи с помощта на пропагандната антикампания, подкрепена от Холивуд) и мн. други В тези ретроспективни, окъпани в сребърен искра и носталгия фрагменти, " Манк " изпада в подробна вътрешноведомствена фактология, която провокира общата просвета даже на най-заклетите кинолюбители. Типична Оскарова стръв в ръкава на " Нетфликс " - филм, прославящ старите бели мъже от света на целулоида, няма как да не се хареса на старите бели мъже в Академията!
Интересни обаче са и женските облици към Манк - асистентката, " бедната " брачна половинка, само че най-много приятелката му Марион Дейвис, метресата на Хърст, обезсмъртена от Манкевич в " Гражданинът Кейн " като надалеч по-глуповатата Сюзън Алекзандър. Аманда Сейфрид разцъфтява в тази роля и обезпечава ненадейно заслужен спаринг на надалеч по-възрастния и умел Олдман.
Безупречният перфекционизъм на Финчър намира отклик в операторската работа на Ерик Месершмит, музиката на Трент Резнър и Атикъс Рос (които написаха и партитурите за " Социалната мрежа " и " Не казай довиждане " ), костюмите на Триш Самървил, главозамайващата сценография... Общо - превъзходен, интелигентен, изкусен до последното копче филм, който обаче не се даже доближава до величието на " Гражданинът Кейн ". Гледайте - още веднъж или за пръв път - и него, с цел да установите на собствен тил разликата сред сръчното занаятчийство и гения.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ